Реклама

Община Годеч е разположена в северозападната част на Софийското поле и е част от района на Софийска област. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петров кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. Западната граница е със Сърбия.
В административно отношение Годеч граничи с общините: на юг - с Драгоман, на север - с Берковица и Вършец, и на изток - със Своге и Костинброд.Редица археологически находки доказват наличието на живот в района на Годеч през праисторическата епоха и по времето на траките и римляните. На територията на общината има множество интересни и непознати досега културни обекти за българските туристи. Те предстои да бъдат открити от бъдещите гости на „Васильовата къща” чрез туровете и пешеходните преходи до тях, които ще се предлагат.

В църквата “Св. Никола” в с. Туден е запазен надпис, според който храмът е построен през 1400 г., “кога турците обладаха България”. Многото църкви и манастири по долината на река Нишава са привлекли вниманието на археолозите, които считат, че през Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечката област е била голям манастирски център, принадлежащ към софийската Света гора. Култовите сгради са построени през средновековието, а през Възраждането и в началото на нашия век са укрепвани и възстановявани.

Най-значимите художествени паметници на културата са:

Манастирът "Св. Николай Летни" - гр. Годеч. В него има нов храм и античен римски храм от II-IV век - национален паметник на културата. Наличието на два олтара и квадровият градеж от масивни каменни блокове са превърнали храма в уникална находка без аналог в България. Интересен е фактът, че римският храм в Титси (Англия) по вид, градеж, датировка и разположение напълно съответства на нашия.  

Църквата "Св. Троица" - с. Комщица - художествен паметник на културата. Иконостасът и иконите са с голяма художествена стойност. Според проф. д-р Атанас Божков иконостасът е един от най-хубавите от залеза на Българското възраждане - полихромиран, с позлата и ажурна резба, с великолепна цветова хармония. Иконите са от самоковски майстори. Царският ред икони са рисувани от Никола Йованов (Образописов) през 1872-1873 г. Те са монументални и забележителни както със своя единен стил, така и с очевидното домогване на художника до новото течение, което настъпва в българското религиозно изкуство. 

Църквата "Св. Николай" - с. Гинци ХПК; Църквата "Св. Николай Чудотворец" - с. Туден ХПК; Манастирът "Въведение Богородично" - с. Разбоище НПК; Църквата "Св. Троица" - с. Губеш; Манастирът "Св. Архангел Михаил" - с. Лопушна; Манастирът "Св. Илия" - с. Връдловци; Манастирът "Св. Дух" - гр. Годеч; Манастирът "Св. Георги" - с. Букоровци; Средновековната църква в с. Комщица - местност Манастира.